За съжаление почивката в Костенец свърши твърде бързо. Всяка година задължително си правим почивка на море, независимо че живеем в морски град. Тази година исках да отидем на Силистар, защото там е много красиво, но няма условия за къмпингуване, поради липса на ток. И така, веднага на другия ден след като се върнахме от Костенец, натоварихме колата и отпрашихме за к-г Атлиман.
Китен ни посрещна с чисто и спокойно море
Ах, морето...
с нови приятели на плажа
платноходка за разходка. В случая ... за снимки
Пореден опит на Ники да улови златната рибка :)) И все пак опитите му не бяха напразни. За три дни риболов успя да хване риба за един тиган :))))
Виж, раците са друго нещо. Морето тази година беше щедро откъм този вид морски обитатели. Този екземпляр беше изяден
А това семейство Рачеви се превърна в сувенир
стават и за ексцентрично бижу...
снимките са правени по време на разходка с водно колело
дискотека "Зингадор"
на разходка из града
"БАРСА", оле!
ха наздраве....
Хубавото беше това, че къмпингът се намира на 10 мин. път до центъра на Китен. И почти всяка вечер след вечеря си правихме нощни разходки. Беше много хубаво.
А това са кадри от международния фестивал, който се провеждаше по същото време, когато бяхме и ние там
Вася с новите си приятели
На Китен също много ми хареса. Морето също си има своята красота, магия.... Но много ме измаря. Там не мога да си почина пълноценно. А и свикнах на Костенец да ми готвят, да ми слагат и да ми вдигат, а сега аз трябавше да се справям с тези работи.
Изкарахме една седмица на море и се прибрахме в Бургас. Не ми остана време да си погледна къщата.
В понеделник бях на работа. Отидох с желание, заредена с енергия. Докторът ме очакваше с нетърпение. Трябваше да правя отчети и т.н. - да се върна към обичайните си задължения. Само че този път не се ядосах, когато трябваше да правя корекции. Както и да е.
В края на седмицата заминахме отново за Китен. Този път бяхме при братовчедка ми. Тя е омъжена в Белгия и всяка година си идва с мъжа си и детето в България.
К И Т Е Н В Т О Р И Д У Б Ъ Л
Майра и Василена
две малки русалки
Този път бяхме на бунгало, защото не си заслужава за два дни да разпъваме палатка
за децата няма езикови бариери
на кривите огледала :)))
Детство мое, къде си?
Никак , ама никак не ми се тръгваше от Китен, но ... нямаше как. Този път от емоциите ли, от що ли, но в понеделник се събудих с много голямо НЕЖЕЛАНИЕ за работа.
Сега очаквам следващото лято.... С още повече емоции и незабравими преживявания