Колебанието е доста често срещано състояние, а при някои хора, то е и най-често срещаното им състояние. И тогава е почти болест…

Има една друга хубава българска дума за същото явление: двоумение.

Това буквално означава „да имаш два ума“ и единият да ти казва едно, а другият – съвсем друго. (Нещо като предшественик на шизофренията…) 

Да се колебаеш е да застанеш на кръстопътя и да не знаеш в коя от всичките посоки да поемеш. А животът ни е пълен с кръстопътища, разклонения и отбивки. И постоянно сме изправени пред избора: „А сега накъде?!“.

Как ще се развият нещата за нас по-нататък (и буквално по кой път ще тръгне съдбата ни), зависи точно от този избор. И най-лошото, което можем да си причиним е да стоим отчаяни на този кръстопът, да кършим ръце и да не можем да вземем нито едно от многото възможни решения. Да се колебаем докато вече стане късно и всяко от решенията е погрешно…

Сър Уолтър Скот е казал, че: „За плахият и колебаещия се всичко е невъзможно, защото му изглежда така.“

И е напълно прав. Всеки човек изпитва това чувство – колебанието – но успешните хора не му позволяват да властва над тях по-дълго от необходимото.

Да се колебаеш е естествено. Стига колебанието ти да не надхвърли определени (времеви и психически) граници и да те лиши от истински пълноценен живот. Включително и от грешките, които могат да бъдат и доста ценни уроци.

Има много разлики между успешните и неуспешните хора, но всички те могат да бъдат обобщени само до едно: разликата е в начина, по който едните или другите се справят с ежеминутните предизвикателства на живота. (Обърнете внимание – „предизвикателства“, а не „трудности“! С коя от двете думи ги наричате също определя в коя от двете категории попадате).

Успешните хора също се колебаят. Но не за дълго. Те взимат решение и тръгват по един от двата (или повече) възможни пътя. Защото нямат време за губене – животът е кратък и ни чакат още толкова много грешки, но и уроци… по пътя.

Успешните хора не взимат бързо решение на база (само) на емоциите. Те преценяват наличната информация (чувствата не са информация, а само гъсти или по-рехави облаци, които ви пречат да видите същината на проблема) и правят избор. С ясното съзнание, че не е задължително изборът им да е най-правилният. Но липсата на решение е най-лошото решение от всички…

Всеки избор – и всяко колебание – са като сигнални лампички: предстои ни някакъв урок!

Ако направим крачка в едната посока, може би урокът ще е много ценен и ще ни помогне да израснем още повече. А ако преди това се направили друг погрешен избор – напълно възможно е този урок да ни бъде преподаден за пореден път… просто защото предишните път не сме разбрали въобще, че това всъщност е урок. А не можем да „преминем“ в по-горен клас докато не си вземем изпита…

А ако се колебаете – това означава, че просто ви е страх да влезете в клас. Страх ви е да бъдете изпитани на дъската. Страх ви е, че ще ви скъсат или оценката ще е много ниска…

В крайна сметка, този страх не е нищо повече от липса на вяра в собствените си сили.

А много често е и още нещо – просто не знаем какво искаме! Липсват ни цели, липсва ни посока… и тогава всяка посока вече е погрешната.

Автор: Пламен Петров

Р.S. /от Добра/ Аз също се колебая в момента. Предстои ми да взема важно решение относно работата ми. И разбрах, че колкото повече отлагам във времето, толкова повече загубвам увереност, че нещата ще се случат така, както на мен ми се иска. Затова повече няма да отлагам. Убедена съм, че точно ДНЕС е подходящият момент. Резултатите от решението ми - следващия път.


 

сам ще открие отговора без да стига до колебание. Но по-важното е дали иска да го направи. Забравяме много важни неща и проблемите на маса хора идват от там спроред мен. Забравяме, че това, което природата ни е дала по никакъв начин не можем да го научим - а трябва да го развием, т.е. да развием инстинктите си. И не за да бъдем полезни на някого другиго, а на себе си - простичко е. Забравихме да се обръщаме към природата, когато имаме проблем, а ние сме част от нея и тя е Съвършенния учител. Нямам в предвид разбира се да се върнем в каменната ера и да бъдем пещерняци. Няма нищо по-вярно от вътрешният ни глас и ако го използваме пълноценно няма как да не постигнем най-добрите резултати. Така, че .........
Аз също не правя изключение, но вярвам в себе си, защото :

" Защото нямат време за губене – животът е кратък и ни чакат още толкова много грешки, но и уроци… по пътя. "

Точно там се крие "ключът към бараката" според мен - да повярваш в себе си. Няма как да знаем кой ще е по-добрия път за нас, докато не опитаме.
Някой беше казал, че ако рискуваш, не знаеш какво ще загубиш, но ако пък не рискуваш - не знаеш какво ще спечелиш. Както казва и самия автор: "Липсата на решение е най-лошото решение от всички"

и дано повече хора да се спрат и да прочетът този пост. Нека всички повярват в себе си. Успеха е в самите нас. :)

Поздрав за теб :)

Пуснах един коментар и ми излезе съобщение, че ще бъде публикуван САМО ако ти го одобриш. Така цензурирайки кометарите и публикувайки само хвалебствените към теб, но не и критиките, ти ще се представиш пред блогърите хрисима и добричка.
Погледнах и в профила ти - ДОБРА ДУША! А дали наистина си толкова добра? Защо ли имам някакви съмнения?