До вчера бях влюбена, щастлива...
Следвах мечтите си със страст.
До вчера бях млада
и вярвах в любовта красива,
която ще е вечно между нас.

До вчера се опълчвах на тълпата.
Бях себе си, различна бях.
Другар ми беше самотата -
защото неразбрана бях.

Обръщах гръб на правила и норми,
които ме държаха в плен.
Не вярвах в измислени учения и догми,
които мътеха ума ми-
наивен и непросветен.

До вчера бях.....

А днес в лудешки бяг препускам
капризите на времето
да задоволя.
Да бъда майка -
нежна и любяща;
да съм съпруга -
мила и добра.

Уморих се от битки
с вятърни мелници!
Уморих се от тази
гонитба безумна.
Отказвам да бъда
на времето пленница.
Отказвам да бъда разумна....
 
А утре - утре никой не знае
дали за живот очи ще отвори.
Затуй нека днес
всеки добро на някого стори.

Да, животът е днес!

Затуй нека днес
всеки добро на някого стори.

ako vsi4ki nie ,,v4era" i vsi4ki nie,,utre" ny vodyat kam muhala na na6iy grob,to jivotat ny ubezsmislya!....
nima sled tuy jivotat ny 6te stane razkaz?
a nie v nego -6te sme glupavi geroi ,uneseni v na6ta psevdo rolya?...
da sprem za mig, ot tazi rolya da izlezem,za da mojem da jiveem DNES!!!


i az ty go jelaya!!!

За съжаление никой не излиза жив от живота. ФАКТ!