Доскоро си мислех, че животът е това, което ти се случва, докато ти си правиш други планове. Защото съм го изпитала на гърба си. Не винаги се получава така, както на нас ни се иска. Винаги има някакви обстоятелства, които да объркат плановете ни. Доскоро, когато ми предстоеше среща с хора, винаги казвах, че ще направя това, което зависи от мен, за да дойда на срещата. И по този начин винаги несъзнателно съм си "предвиждала" някакво обстоятелство, което да ме забави или да отмени тази среща.
Но сега вече съм убедена, че непредвидените обстоятелсва си ги предизвикваме сами - съзнателно или не. Убедих се, че животът не е това, което ти се случва докато ти си правиш планове, а е това, което ти правиш да ти се случва.
За силата на мисълта няма смисъл да говоря. Много често с мислите си сами предивзивкаме нещата да се случат точно обратно на това, което на нас ни се иска. Като че ли ни липсва смелост и дръзновение да пожелаем точно това, което искаме. Защото страхът ни спира. Страхът от провал, от излагане, от неприемане - ни спира по пътя към собствените ни мечти.
Нека да спрем с пораженческото мислене от типа на: "Ако бях се родил на друго място, животът ми щеше да изглежда по съвсем различен начин." Нека да спрем да обвиняваме всичко и всички около себе си. Нека спрем да мрънкаме и да започнем да ДЕЙСТВАМЕ.
Аз избрах да следвам сърцето си. Независимо какво означава това. Разбрах, че трябва да се науча да се приемам такава, каквато съм. Разбрах също, че никой друг не знае как всъщност се чувствам, какво искам от живота и никой друг освен АЗ САМАТА не може да сбъдне МОИТЕ МЕЧТИ. Така че - прегръщам СЕ, целувам СЕ и продължавам смело напред. Подавам ръка на моята най-добра приятелка - АЗ САМАТА и двете ще действаме занапред.
Ако искате другите да ви приемат и обичат - първо ВИЕ СЕ ПРИЕМЕТЕ ТАКИВА, КАКВИТО СТЕ!  И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ!!!!

ТОЧКА ЗА СЕГА ОТ МЕН