Обажда се, значи, баща ми, и ме моли да отида и да го дръпна, защото бил закъсал с колата. Заключвам офиса и с мръсна газ потеглям към мястото на произшествието. Тръгнали с майка ми за село, но му свършил бензинът и съответно колата изгаснала. Наложи се двете с майка ми да го бутнем до близката бензиностанция. Баща ми категорично отказа аз да ги закарам до село. Той щял да се оправи някак си. След като зареди колата и като се увери, че вече всичко е наред, родителят ми седна зад волана и отпраши за където беше тръгнал. А аз - отново за работа.
Влиза един клиент в офиса и в това време телефонът звъни. И познайте кой? Ами да, баща ми пак. Този път ми се обажда да ми каже, че, пътувайки за село, влезли в една дупка /направо кратер/ и спукали гума. Обяснявам му, че в момента имам клиент и когато приключа с него ще отида да помогна.
Но клиентът е много подробен, а аз нямам време да се занимавам с него и затова се опитвам да претупам нещата. След като г-н Подробен си тръгва, аз моменталически изхвърчам от офиса и отивам да помогна.
Заварих родителите ми твърде оживени. Разказаха ми, че докато ме чакали, минало някакво момиче с много хубава кола и вместо да ги задмине, както останалите, спряло, слязло от колата и като разбрало какъв е проблемът, се върнало обратно. След малко пристигнало това същото момиче с приятеля си и те помогнали на баща ми да си смени гумата. Родителите ми не вярваха на очите си, че в днешно време все още се намират такива хора /и то млади/, които да помагат.
Докъде стигнахме??? Дотолкова свикнахме с омразата, завистта, злото, мръсотията, че ни се струва чудно, че все още има хора, които помагат на другите безкористно, без да търсят облаги.
Благодаря на всички хора, на които им идва отвътре да правят добро и да помагат на нуждаещите се. Нека има повече такива Човеци.
Дано !!!!
http://www.vbox7.com/play:6aad9c66
Дано !!!!
