Богът, който обича смело

"Той винаги беше обичал онези, които са негови в света. А сега ги обикна докрай." Йоан 13:1


БОЖЕ, имам един въпрос: Защо обичаш своите деца? Извинявам се за езика, но един Господ знае колко болка сме ти причинили. Защо ни търпиш? Даваш ни живот ден след ден, но някой да ти благодари за това? Даваш ни невероятни човешки тела, но някой да те прославя за това?
Почти никой.
Оплакваме се от времето. Караме се за играчките си. Спорим кой да контролира този и този континент и кой пол бил по-добрият. Всяка секунда някой някъде изпозлав името ти, защото току-що си е ударил пръста или пък са му съобщили, че губи делото в съда./Сякаш Ти си виновен/.
Ти изпълваш земята с храна, а ние Те обвиняваме, че има глад. Ти поддържаш земята под единствения подходящ наклон и не позволяваш на океаните да се разлеят, но ние те обвиняваме, че не Те било грижа. Когато ни даваш безоблачни дни, искаме дъжд. Когато завали, искаме слънце. /Сякаш много знаем кое е добре за нас/.
 Ръкопляскаме на загорелия футболист повече, отколкото на Бога, който ни е сътворил. Пеем повече песни за луната, отколкото за Помазаника, който ни спаси. Приличаме на бълка в опашката на слон, намиращ се в галактика от Африки, но настояваме, че когато се помолим, Ти си длъжен да ни намериш място за паркиране. И ако не получим всичко, което поискаме, обвиняваме, че Те няма. /Сякаш това ще промени фактите/.
Замърсяваме света, който си ни заел. Тормозим телата, които си ни дал. Пренебрегваме Словото, което си ни изпратил. Дори убихме Сина, в който ти се превъплъти. Ние сме едни разглезени деца, които знаят само да вземат, да тропат с кщрак, да се цупят и да богохулстват.
Имаш пълното основание да ни забравиш.
Ако бях аз, щях да го направя! Щях да си измия ръцете от тази каша и да започна всичко от начало - на Марс. Но така ли правиш ти?
Виждам отговора във всеки следващ изгрев. Чувам го в прибоя на вълните. Чувствам го, когато докосна нежната бебешка кожа.
Татко, твоята любов не умира никога. Никога. Дори да се отнасяме към теб презрително, дори да те пренебрегваме и да не те слушаме, Ти няма да се промениш. Нашите грехфове не могат да отслабят любовта ти. Добрините ни не могат да я засилят. Колкото глупостта ни не може да я отблъсне, толкова и вярата ни не може да я спечели. Ти не ни обичаш по-малко, когато се правяламе. Не ни обичаш повече, когато се представяме добре.
Твоята любов не умира никога.
Може би ще намерим отговора, ака зададем един друг въпрос.
Майче, защо обичаш своето новородено бебе? Да, да, зная, че е смешно да те питам, но потърпи ме за малко. Защо го обичаш?
Месеци наред това бебе ти е причинявало болки. Заради него /или нея/ цялото ти лице се е обривало с пъпки, а походката ти се е доближавала до патешката. заради него си се тъпкала със сардини и крекери, които си повръщала на сутринта. Ритало те е в корема. Заемало е място, което не му принадлежи и е яло храна, която не е готвило.
Ти си се грижила да му е топло, да е безопасно и да е нахранено. А то да ти е казало едно благодаря?
Няма такова нещо. Едва излязло от утробата, то започва да врещи! Стаята му е много студена, одеалото му е много грапаво, а сестрата му е много намусена. И за кого плаче? За мама.
О, хайде, няма ли да те оставят да си отдъхнеш за малко? В края на краищата кой се бъхти толкова през последните девет месеца? Не може ли сега тати да поеме смяната? Но не - тати не става. Бебето плаче за мама.
То дори не те предупреди кога ще излезе. Просто излезе. И то как! Изкара те дивачка. Накара те да крещиш, да стискаш юмруци и да късаш чаршафи. А сега - я се погледни. Боли те гърбът. Главата ти ще се пръсне. Плувнала си в пот. Би трябвало да си ядосана. Но ядосана ли си?
Нищо подобно. Лицето ти сияе от любов, готова да обича повече от цяла вечност. Бебето не е направило за теб нищо, но ти го обичаш. Причинявало ти е болки и гадене, но ти милееш за него. Лицето му е набръчкано, очите му - замъглени, но ти не можеш да спреш да лееш суперлативи за външния му вид и светлото му бъдеще.
През следващите няколко седмици то ще те събужда всяка нощ, но това не ти пречи. Виждам го в очите ти. Ти си влюбена в това бебе.
Защо?
Защо майката обича своето новородено бебе? Защото е нейно? Дори повече - то е самата нея. Нейна кръв. Нейна плът. Кост от костта й. Нейна надежда. Неин наследник. Това, че бебето не й дава нищо, не я притеснява. Тя знае, че новородените са слаби и безпомощни. Знае, че идват на белия свят не по свое собствено желание.
Бог знае същото за нас.
Ние сме негова идея. Ние сме негови. Неговото лице. Неговите очи. Неговите ръце. Неговото докосване. Ако се вгледате в чертите на който и да е очвек по земята, ще видите неговото подобие. Макар някои да изглеждат като далечни роднини, не са. Бог няма племенници - има само деца.
Не е за вярване, ноние сме тялото на Христос. И макар невинаги да действаме така, както нашият небесен Баща, няма по-велика истина от тази. Ние сме Негови. Неизменно. Той ни обича. Неспирно. НИщо не може да ни отдели от любовта на Христос.

"Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ." Римл. 8:38,39

Ако Бог не беше казал тези думи, щеше да бъде глупаво да ги пиша. Но тъй като ги е казал, ще бъде глупаво да не вярвам в тях. Нищо не може да ни отдели от любовта на Христос... но колко трудно някои приемат тази истина.
Мислиш, че си извършил нещо, което те поставя извън обхвата на Неговата любов. Предателство. Лъжа. Неизпълнено обещание. Мислиш, че ако не го беше сторил, Той щеше да те обича повече, нали? Мислиш, че ако се стараеш повече, и Той ще те обича повече, нали? Мислиш, че ако си по-добър, то любовта му към теб ще е по-дълбока, нали?
Не, не и не.
Божията любов не е човешка. Тя не е обикновена. Неговата любов вижда всички твои грехове, но все пак те обича. Значи ли това, че одобрява грешките ти? Не. Трябва ли да се покаеш? Да. Но заради него ли или заради себе си? Заради себе си. Неговото достойнство не се нуждае от твоите извинения. Любовта му няма нужда от допълнителна мотивация.
Той не би могъл да те обича повече, отколкото те обича точно сега.
 
Из "Нежни гръмотевици" от Макс Лукдао

ako ty samata moje6e vsi4koto tova ,6te6e da se vaspolzva6 s tazi previlegiya?